четвъртък, 21 октомври 2010 г.

„ЛЮБОВ НА ДРУГ ЕЗИК” ПОЛУЧИ 4 НАГРАДИ

„ЛЮБОВ НА ДРУГ ЕЗИК” ПОЛУЧИ 4 НАГРАДИ

На Международния филмов фестивал в Кипърската гръцка част филмът „Любов на друг език” на Илксен Башарър бе удостоен с 4 отделни награди.

Изпратена 19.10.2010 10:47:42 UTC

Обновена 19.10.2010 10:47:42 UTC

На Международния филмов фестивал в Кипърската гръцка част филмът „Любов на друг език” на Илксен Башарър бе удостоен с 4 отделни награди.

Филмът чиито главни роли се изпълняват от Мерт Фърат и Саадет Ъшъл Аксой разказва за житейското приключение на младеж с физически увреждания.

Филмът бе удостоен с наградите за най-добър сценарий, най-добър режисьор, най-добър актьор, а така също и с голямата награда за най-добър филм „Златната Афродита”.

ТРТ / Turkish arts

събота, 9 октомври 2010 г.

Турски сериал от 3 или 4 сезона ще бъде заснет по романа на Людмила Филипова "Анатомия на илюзиите"


Снимка:Людмила Филипова.

Снимат турски сериал по Людмила Филипова

Сравняват нашата писателка с Елиф Шафак

Турски сериал от 3 или 4 сезона ще бъде заснет по романа на Людмила Филипова "Анатомия на илюзиите" и неговото продължение, което българската писателка току-що е написала. Режисьор ще бъде известният турски кинаджия Осман Сънав - автор на над 20 известни филма в южната ни съседка. Режисьорът е автор на най-гледания турски филм през 2007 г. - екшъна "Операция череша". Интересът на Сънав бил привлечен, след като български турци споменали за романа.

"Подписахме договор преди месец и той откупи правата ми при добри условия", разкри Людмила. В момента екипът на Сънав чака професионален превод на романа, който скоро ще бъде издаден от най-голямото издателство в Турция - "Доган". "Стъклени съдби" на Людмила Филипова също ще бъде издаден в южната ни съседка. Пресата в Турция нарече нашата писателка "най-четената в България" и я сравни с Елиф Шафак.

новинар

сряда, 7 април 2010 г.

"Светът е голям..." се представя на кинофестивала в Истанбул !

"Светът е голям..." се представя на кинофестивала в Истанбул !

Автор: Нахиде Дениз - Истанбул

Българският филм-копродукция "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" на режисьора Стефан Командарев бе представен на 29 - ия Международен филмов фестивал в Истанбул.

Филмът не участва в конкурсната програма, а се представя в раздела "Филми с награди от световни фестивали" заедно с продукции от Франция, Япония и Великобритания.

"Българското кино е непознато в Турция и предизвиква определен интерес. Освен това истанбулският кинофестивал има традиционна публика, която пълни салоните", казва Ибрахим Татлъ, координатор на истанбулския кинофест.

"Интригуваща и емоционална история,с много добра актьорска игра,жалко,че нямаше събеседване, защото знаем много малко за киното на комшиите", коментира журналистът Ахмед Каплан.

Счетоводителката Хасине Кая, изселничка от Хасково, сподели, че в Истанбул почти не се показват български филми. "Не зная коя е причината,но бихме искали да има," добави тя.бнр /

Photobucket

вторник, 6 април 2010 г.

Турция:Артефакти на 800 години бяха открити случайно при строителни работи !

Турция:Артефакти на 800 години бяха открити случайно при строителни работи !

05 април 2010

Ерзинджан. 28 предмета с историческа стойност бяха открити случайно при ремонтни дейности в град Кавакьолу, провинция Ерзинджан, Източна Турция, предаде Догу Хабер Аджансъ /ДХА/. Става дума за различни оцветени съдове, датиращи от преди 800 години. Откритите артефакти са предадени на местния музей, където ще бъдат реставрирани.иаф /

Photobucket

понеделник, 29 март 2010 г.

Творци затвърждават културния мост между България и Турция !

Творци затвърждават културния мост между България и Турция !

“Като цяло изложбата е много стойностна и интересна. “21 художника на 21 век” - това е една блиц картина на съвременното турско изкуство.” Така определи изложбата на съвременна турска живопис и скулптура проф. Анна Бояджиева, зам.-ректор на НХА.

Културният мост между България и Турция се затвърждава с всеки изминал ден. Поредната инициатива бе изложбата на съвременни турски художници под наслов “21 художника на 21 век”, която е част от мероприятията, свързани с “Истанбул - културна столица на Европа за 2010 г.” Културната инициатива бе осъществена съвместно с посолството на Р. Турция по проект на известния художник проф. Деврим Ербил и утвърдени творци на турското изобразително изкуство. Посланието на изложбата, която включваше 41 живописни творби, е свързано със стремежа към разширяването на културния диалог на идеи и творчески послания между творците от двете съседни държави. “Като цяло изложбата е много стойностна и интересна. “21 художника на 21 век” - това е една блиц картина на съвременното турско изкуство.” 

Така определи изложбата на съвременната турска живопис и скулптура проф. Анна Бояджиева, зам.-ректор на Национална художествена академия (НХА).

Проф. Анна Бояджиева разказва, че картините са дело на колеги и студенти на проф. Деврим Ербил, които са се обединили около него в името на иновативното, съвременно турско изобразително изкуство. Тя припомня, че проф. Ербил е бил обявен и за държавен художник на Република Турция. “Изкуството на проф. Ербил е интересно, защото той е художник с голям опит и дълъг творчески път. Той прави абстрактна живопис, но в самата изложба можем да видим едно изключително голямо разнообразие на форми и стилове”, споделя зам.-ректорът на НХА. Според проф. Бояджиева, въпреки че организирането на подобни пътуващи изложби е много трудно, художествени послания от този тип текат в Европа и по света. А целта на подобни мероприятия са хората да се запознаят със случващото се извън пределите на дадена държава. “В случая аз мисля, че това, което виждаме, като произведения на колегите от Турция, е една много стойностна колекция. От нея лъха много вкус и емоция, тя наистина показва различни посоки, не е еднопосочна - имаме абстрактно изкуство, фигуратив, минимализъм в известна степен, сюрреализъм”, изтъква проф. Анна Бояджиева. Тя казва, че в някои картини са изградени на традиционни идеи за изкуство, което е надраснало традицията и върви към съвременни разноцветни, материали и форми.

Творците в България и Турция имат усет за модерното изкуство

Проф. Анна Бояджиева споделя и друг аспект на културното мероприятие, а именно, че то има и образователен характер. “Подобни изложби у нас не се правят често, а сега и студентите имат възможност да се запознаят с изкуството на съседите”, казва проф. Бояджиева. Тя заявява, че изложбата е свързана със стремежа към разширяване на обмена на идеи и творчески послания между художниците от двете съседни държави. След откриването на изложбата са проведени две теоретични лекции на проф. Деврим Ербил и проф. Чидем Ербил. По думите на проф. Ербил, творците в България и Турция имат усет за модерното изкуство и успяват да го развиват на световно ниво. В изложбата освен творбите на двамата професори са представени произведенията на автори от различни поколения, всеки от които е допринесъл за развитието на съвременното изкуство в съседката ни. Сред тях са Айше Йозел, Джумхур Йозер, Селчук Гюнай, Мария Димитрова - Кълъчлъоглу и други.

Един посланик на България и Турция

Панайотка Панайотова



Сред поканените на изложбата “21 художника на 21 век” бе и г-жа Мария Димитрова - Кълъчлъоглу, която повече от 30 години живее и твори в южната ни съседка. Г-жа Димитрова - Кълъчлъоглу е родена през 1958 г. в София и е дъщеря на известния наш скулптор проф. Димитър Димов. Завършила е Държавната художествена академия в Истанбул и освен със скулптура се занимава и с живопис. Има зад гърба си повече от 70 самостоятелни и 400 смесени изложби. Нейни творби могат да се видят в престижни колекции в Германия, Италия, Франция, Япония, САЩ.

Една българка в Истанбул. Какво значи това?

Моят живот мина между тези две страни и аз винаги съм се приемала като посланик на едната и другата страна и съм се опитвала да работя за доброто и на двете. И България, и Турция са ми скъпи и аз бих се радвала, ако съм допринесла с нещо за техния просперитет.

Как се стигна до изложбата?

Идеята бе на проф. Деврим Ербил, а целта - да покажем на света тенденциите в развитието на съвременното турско изкуство. Изложбата ще гостува и в други страни, но първата спирка е в България - не само защото е съседна страна, а и по малко сантиментални причини - проф. Ербил и още трима художници са родени в България.

На входа на галерията ни посрещна една симпатична дървена кукла - Пинокио. Оказа се, че Вие сте я правили и тя пътува с изложбата. И друг път сме виждали Ваши снимки с Пинокио - за какво си говорите с него?

Пинокио е мой любим герой! Той е мил, носи добро сърце, палавник е, обича да се закача с хората. Често, когато около мен се случи нещо весело, търся с поглед Пинокио - да не би той да го е направил! Някои го обвиняват, че е лъжец, но аз не съм съгласна с това. Просто никой не го е научил да разпознава истината от лъжата. Затова Пинокио нарами дървеното си куфарче и тръгна да обикаля света, да търси истината и да убеди хората, че не е лъжец. Аз пък му написах едно придружително писмо, в което моля, когато стигне до верните хора, да ги попита кой излъга мечтите ни и кой ще ги пази! Първото етикетче върху куфарчето е от галерия “Бараз” в Истанбул, второто - от София, и така, докато открие истината!

В последните години много се говори “за или против” членството на Турция в ЕС. Нобеловият лауреат Орхан Памук твърди, че Турция няма друга алтернатива освен Европа и че, рано или късно, ще бъде равноправен икономически, политически и културен партньор. Кой е пътят, който ще изведе Турция в Европа?

Смятам, че пътищата към Европа са много и този на изкуството един от възможно най-верните. Ние вече вървим по този път. Изложбата ни е доказателство за това.

Какво значи да си Мария Димитрова - Кълъчлъоглу?

Веднъж Вие ми казахте, че Мария не е име, то е съдба.

Животът ми беше труден. Винаги съм се борила за своето място под слънцето. Преминала съм през не едно изпитание. Нещо като Алиса в Страната на чудесата. Един ден, когато Алиса ще се срещне с Пинокио, сигурно много неща ще си разкажат! Преживях смени на политически режими, отричане и отхвърляне на някои неща и опит за утвърждаване на други, сблъсках се и с нихилистичното отношение на някои хора, но реших, че е загуба на време да се занимавам с това. Вярвам в силата на изкуството. То е вечно! И затова моите усилия са насочени натам. Да си Мария Димитрова - Кълъчлъоглу безспорно е труден кръст. Винаги съм се чувствала близка до Бога и това ме е крепяло. Името на татко за мен не е тежест, а източник на вдъхновение и отговорност към това, което правя.

През тази година Истанбул е избран за културна столица на Европа. Избройте три неща, с които да го представите на читателите ни!

Истанбул е градът, който обожавам - с неговите хълмове, минарета, които се издигат по тях, и многото вода, която го заобикаля отвсякъде! Един град, приютил в себе си всички култури и религии! Аз му се отдадох с цялото си сърце и той щедро ми се отплаща за това!

29 March 2010,Monday /

Photobucket

петък, 26 март 2010 г.

ИЗЛОЖБА,ОРГАНИЗИРАНА ОТ НАЦИОНАЛНАТА ХУДОЖЕСТВЕНА АКАДЕМИЯ И ПОСОЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ !

„21 ХУДОЖНИЦИ НА 21 ВЕК”

ИЗЛОЖБА,ОРГАНИЗИРАНА ОТ НАЦИОНАЛНАТА ХУДОЖЕСТВЕНА АКАДЕМИЯ И ПОСОЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ.

16 март – 26 март 2010

Изложба, включваща 41 живописни творби на изявени художници от Истанбул, Турция бе официално открита на 16 март в галерия „Академия” на НХА.

На събитието присъстваше посланикът на Република Турция н. пр. Мехмет Гюджюк, който поздрави авторите на творбите и гостите на галерията и изказа своята благодарност към НХА. Сред гостите бяха официални лица, преподаватели, студенти и журналисти.

Тази културна инициатива бе осъществена съвместно с Посолството на Р. Турция по проект на известния художник проф. Деврим Ербил и утвърдени творци на турското изобразително изкуство. Свързана е със стремежа към разширяването на културния диалог на идеи и творчески послания между творците от двете съседни държави.

През 2010 година Истанбул е обявен за културна столица на Европа. В тази връзка изложбата в Националната художествена академия е част от събития, допринасящи за популяризиране на турското изобразително изкуство и обогатяващи многообразието на европейската култура.

В рамките на изложбата в сградата на НХА беше проведена работна среща между ръководството на Академията и делегацията от Р. Турция и бяха изнесени лекциите: „Изкуството и животът” с лектор - проф. д-р. Деврим Ербил, удостоен със званието „Държавен артист на Република Турция” и „Съвременно турско изобразително изкуство” с лектор проф. д-р. Айля Ерсой, Декан на Факултета за изящни изкуства в Университета „Йени Юзйъл” („Нов Век”).

http://www.nha-bg.org /

Photobucket

сряда, 8 октомври 2008 г.

Франкфуртски панаир на книгата

Франкфуртски панаир на книгата-от 14 до 19 октомври 2008

Франкфуртски панаир на книгата-от 14 до 19 октомври 2008

Участват над 700 творци от Турция като Нобеловият лауреат Орхан Памук е звездата на турската мегапрограма.

“Сабах”: Турският президент Гюл заминава за Финландия за месеца на турската култура

07 октомври 2008 | 07:57 | Агенция "Фокус"

Анкара/Хелзинки. Президентът на Турция Абдуллах Гюл заминава днес на официално посещение във финландската столица Хелзинки, пише турският вестник “Сабах”. Утре Абдуллах Гюл ще има среща с президента на Финландия Таржа Халонен, с премиера Матти Танели Ванханен, с председателя на парламента Саули Нинистьо и с бившия президент на Финландия и председател на независимата комисия за Турция Марти Ахтисаари. Турският президент ще участва и в откриването на финландско-турския бизнес форум и ще посети татарско-турския център.
На 9 октомври Гюл ще бъде в град Юваскула, където ще посети университета в града и ще участва в годишната конференция, организирана от Марти Ахтисаари. В Хелзинки Гюл ще участва още в мероприятията в рамките на месеца на турската култура. От Финландия на 9 октомври турският президент ще замине на тридневно официално посещение в Естония.

вторник, 7 октомври 2008 г.

Животът на спомена

Литературна фикция за необичайната колекция на необичаен колекционер - последният роман на Орхан Памук, "Музей на невинността" обглежда следите на любовта, щастието и спомена. Изданието представя Бисерка Рачева

На един от склоновете край Босфора, в Бейоглу, европейската част на Истанбул, се намира къщата, която Орхан Памук е закупил преди шест години. Сградата e още в ремонт, но след време в нея ще бъде поместен частният музей на писателя, неговата колекция от битови предмети. Че Памук сериозно се е вживял в ролята си на бъдещ куратор, доказва и най-новата му публикация. Преди да е станал реалност, “Музеят на невинността” отскоро вече привлича любопитни “посетители” – като литературна фикция за необичайната сбирка на необичаен колекционер. “Музей на невинността” е последният роман на Орхан Памук и предисторията на романа тръгва точно от старата къща край Босфора.

Хрумна ми да напиша разказ, чието действие се развива в тази къща, която искам един ден да превърна в музей. После се замислих какви да са експонатите. И реших да напиша роман за тези експонати, като разкажа историята на влюбен мъж, който е обсебен от любовта си.

Орхан Памук, Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Орхан Памук, "Музей на невинността", издателство Ханзер

Човек неволно се сеща за дребния битов детайл в романа на Марсел Пруст “В търсене на изгубеното време” – бишкотата, потопена в липов чай, която внезапно отключва потока на преживяното, отприщва живота на спомена.

Делничната вещ и отключеният спомен

са съставките, които играят централна роля в новата книга на Орхан Памук. Книга, която прилича на обемист каталог, описващ разточително и с нежна меланхолия вещите – съхранените живи следи на един изчезнал свят и на една любов. Кемал и Фюсун, богатият млад мъж и бедната далечна родственица са героите в любовната мелодрама – банално-трагична, напомняща на моменти “сапунена опера”, на моменти, точно обратното, четяща се като пародия на евтините илюстровани романи и сладникави любовни филми, заляли през 70-те години на миналия век Турция. Във вид на доморасла имитация на западния свят.

За какво всъщност разказва този роман? За фетишизма на злощастния влюбен, който търси утеха в еротичния досег с угарките, запазили мириса от устните на изгубената любима? За психограмата на колекционера, на събирача по неволя, робуващ на маниакална страст? За любовта и непогасващото щастие на спомена, че е изпитал щастие? Или може би за двойния морал и мелодраматичните извивки на едно общество, което външно се еманципира, усвоява битовите вещи, предметния свят на модерното време “по западен образец” и в същността си остава консервативно, традиционно, патриархално, сковано от поведенческите норми на исляма? Общество, в което сексът преди брака се смята за “позор”, но същевременно се “опрощава”, стига само младата жена, изгубила девствеността си, да бъде отпосле венчана.

След кратката си афера с Кемал, Фюсун е венчана – за друг. И тъй като не може да има жената, която желае, Кемал започва маниакално да събира вещите, свързани с нея – чаши, порцеланови статуетки, носни кърпички, гребени, шноли, безброй угарки от любимите цигари на любимата. Осем години той е почти ежедневен гост в дома й; финансира филмовите проекти на съпруга й, поощрява амбицията й да стане актриса, помага на родители й. И почти като в ритуал – при всяко посещение отнася със себе си някой от бъдещите експонати на бъдещия си музей. Лауреатът на Нобелова награда за литература Орхан ПамукBildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Лауреатът на Нобелова награда за литература Орхан Памук

Експонатите на спомена

които заедно с копнежа по щастие се превръщат в своеобразно свидетелство за времето и страната, на чийто фон се разгръща историята на Кемал и Фюсун.

Като израз на страст и обсебеност любовта на Кемал е общочовешко чувство. Това, че тази любов трае тъй дълги години, е може би донякъде нетипично, но във всеки случай тя е някак много свързана с характера на региона, с Истанбул и изобщо с тази част на света, казва Орхан Памук в едно неотдавнашно интервю за новия му роман.

Между другото, авторът също се появява в романа – веднъж епизодично, като гост на злополучния годеж на Кемал с жена от неговото съсловие, и втори път като писателя, комуто героят поверява подробния опис на обстоятелствата, при които е трупана и събирана неговата колекция. В последните страници на “Музей на невинността” – точно като в коментиран каталог - Орхан Памук помества индекс на имената. Изброява реалните и фиктивните лица, които се споменават в романа му. Неговото собствено фигурира в индекса на фиктивните. Любопитна закачка, която явно няма за цел да обърка читателя. Вероятно иска по-скоро да му подскаже, че е излишно да търси в “музея на невинността” паралели с житейската биография на автора. Паралелът, към който Памук насочва, не е и само този между романа и музея, колкото и убедително писателят да настоява, че същинската им цел била една – да разкажат спомените ни колкото се може по-откровено и по такъв начин да превъплътят нашето щастие в щастие за другите.

“Музей на невинността” е любовен роман, но и не само роман за любовта, щастието и спомена. В описа на експонатите от света на изгубената невинност деликатно се очертава

силуетът на една култура

– с нейния социален бит и неравенства, с модерните й влечения и старомодни привички, еманципаторски пориви и морални букаи, самородни ценности и евтини имитации, вносни поведенчески моди и тяга към кодекса на “семейната чест” и неопозорената девственост. Субтекстът на романа е за непреодоляното раздвоение на тази култура, за невъзможния шпагат между патриархалното и модерното, вкорененото и принаденото, между културната идентичност като наследство и тази като самоопределение.

Историята, която разказва Памук, се разиграва в Истанбул през 70-те години на миналия век. Десетилетието е белязано от икономическа и политическа нестабилност, военен преврат, забрани, терор на десни и леви екстремисти. За тези събития в “Музей на невинността” се споменава само мимоходом; авторът сякаш съзнателно избягва политическия елемент. През 2006 г. Орхан Памук беше отличен с Нобеловата награда за литература и почти по същото време в родината му го заплашваше процес по обвинение, че опозорявал турската национална идентичност. В не едно интервю Памук споделя, че заплахите срещу него са го принудили да потърси защитата на бодигардове, че личната му свобода е ограничена. Прочетена като критичен коментар за културата и манталитета на страната, към която писателят принадлежи, последната му книга едва ли е чак тъй неполитична.

Писането за мен винаги е един вид бягство. Същевременно аз анализирам нещата, от които бягам в делника, толкова по-точно, по-философски и по-дълбоко. Хората имат повърхностно разбиране за бягството; смятат, аха, щом е поставен под натиск, значи той бяга от политиката. Но не е така. Всичките ми романи в основата си са политически. А иначе, да, признавам, на пръв поглед новият ми роман е нежна любовна история.


"Дойче веле",07.10.2008

събота, 4 октомври 2008 г.

Издават родни писатели и поети на турски език

Турски антологии на поезията и прозата ще отпечата “Български писател”. Генералният турски консул Исмаил Сефа Юджеер /вторият вляво/ домакинства срещата в Истанбул

Българските и турските творци на словото ще се опознават вече по-добре, след като миналата седмица в Истанбул бе подписан договор за сътрудничество между писателските съюзи на България и Турция.
До края на април 2009 г. на турски език ще излязат две антологии – на прозата и поезията, които ще включват наши автори от времето на Вазов и Ботев до днес. Същият е и срокът, в който издателство “Български писател” трябва да отпечата също две антологии с произведения на турски поети и писатели.
Идеята принадлежи на главния редактор на “Черноморски фар” Георги Ингилизов, който намира пълно и безрезервно съдействие в лицето на генералния консул в Бургас Исмаил Сефа Юджеер.
“Бяхме на прием в консулството и тогава предложих да направим едно такова антологично представяне на бургаски поети в Турция. Консулът много се запали, одобри проекта, но каза, че му се вижда малкомащабен и поиска да направим среща на национално ниво. Обсъдихме въпроса с председателя на СБП Николай Петев и скоро след това направихме първата среща в консулството. Тогава дойде и Любомир Левчев. Мисля, че за да говорим сега за реализация, изключително голяма е заслугата на Негово превъзходителство. Контактите ни в Истанбул бяха на много високо ниво”, разказа Ингилизов, който е и председател на едно от бургаските писателски дружества. Според него взаимното непознаване на двете литератури – турската и българската, не носи никому добро. Близо 30 г. почти нищо няма на книжния пазар нито у нас, нито в Турция.
“Като изключим единични преводи в периодичния печат, големия Орхан Памук и издадената преди години ”Турски морски новели” /поредица на издателство “Георги Бакалов”/, ние нищо не знаем за съседите си. Същото споделиха и турски журналисти неотдавна при посещението ни при тях”, поясни Ингилизов.
Миналата седмица той, Николай Петев, поетът Воймир Асенов и писателят Мюмюн Тахир се срещнаха в Истанбул с тамошни братя по перо – Мехмед Доган, председател на Съюза на турските писатели, Джелил Гюнгьор, зам.-генерален секретар на съюза, поетите-издатели Ахмет Кот и Али Урал. Разговорите преминаха в приятелски тон и взаимно уважение, с убеденост, че започнатото трябва да се изведе докрай. Според договора за сътрудничество ежегодно ще се издават в превод няколко книги на наши и турски автори.
Обединени около мисълта, че двата народа са живели заедно, строили са чешми за хаир, но най-стабилен е мостът, който свързва култури, етноси, религии, договарящите страни стигнаха единодушно до решението антологиите да се казват “Мост”. Книгите ще са с по 480 страници, с еднакви корици и цялостно оформление.

Автор: Даниела ХРИСТОВА

Inform,2008

Антон Баев:Няма по-голям храм от паметта

- Разкажи ни за Хюсеин Мевсим от Анкарския университет. Научих името му от участието ти в поетичния фестивал "Шииристанбул" в Бейоглу (Пера), където твоите стихове са имали голям успех.

- Това е най-прекрасният литератор, когото познавам: в смисъл на перфекционист и като изследовател на българската литература, и като преводач на наши автори в Турция. Бяхме състуденти в едно време на атентати, заради сменените имена на българските турци. Който казва, че в България е нямало тероризъм, лъже. Който вдига паметници и чешми, е опериран от човешко чувство. Няма да разказвам за драмата на Хюсеин, защото то е драма на всички наши турци. Аз така ги наричам - нашите турци. Обаче още по-голямата - истинската драма - са обезлюдените райони, където те живяха, разрушените им къщи, буренясалите ниви. Това е раната България, която не е описана в роман. Имам няколко неща в "Белезите", но то е фрагментарно. Впрочем Хюсеин ми даде идеята за романа, след като прочел няколко от "вестникарските" есета в "Марица". Разбира се, останал изумен от ръкописа, в който видял герой, сюжет и разните му там обрати. Понеже много се пъчим, че сме къде-къде пред Турция, ето ви един скромен литературцентристски пример. Един от техните водещи поети (не бях му чувал името, а и досега не го познавам) - Атаол Бехрамоглу, прочел цикъл мои стихове в тяхна литературна притурка. И - я познай! - седнал и написал ей такава рецензия (похвална), която - пак познай! - отпечатват цялата в "Джумхуриет". Как ти се струва това да стане тук! А пък Дойче веле още в деня на излизане на стиховете пуска обширна информация. Аз научих от Дойче веле. Нашето културно аташе нито го познавам, нито ме познава, и сигурно не чете кои българи къде ги печатат в Турция. На фестивала в Истанбул дойде венецуелският посланик да поздрави поета от неговата си страна. Нашите не пратиха дори шофьора на легацията. А нивото беше високо, Турция вече чакаше първия си нобелист, та организаторите бяха поканили самият Адонис да участва. Той със сигурност е в тройката поети на Изтока, живее в Париж. Има една прекрасна жена и преводачка на българска литература в Истанбул - Кадрие Джесур. Двамата с Хюсеин вършат повече работа от всичките ни платени културни пратеници. Макар Хюсеин да казва, че "Белези от българин" е книга за балканеца изобщо, тя си е за Спас Господов, баш за нас си е, макар да съм сигурен, че тук няма кой да те похвали за такова четиво. Но и лобут не можеш да отнесеш. Ето това е литературна България.

Inform

Съвременна турска поезия

NAZIRE DEDEMAN

Назире Дедеман

NAZIRE DEDEMAN e родена през 1949 година в Анкара, където завършва и Колежа ТЕД (Дружество на турските просветители). Печатала е в редица централни литературни издания в Турция. Има издадени две поетичини книги „Назире” и „Шепа езерна вода”. По нейни стихове са композирани песни, представени в албума „Объркан свят”. Интересът на Назире Дедеман към изкуството се проявава и в живописта със серия изложби в Анкара и Истанбул. Обществените среди в Турция я познават и в качеството й на председател на управителния съвет на холдинга Дедеман, на председател на фондация ”Надежда”, предмет на чиято дейност са личното разоръжаване и прокарването на мостове за мирно разрешаване на конфликтите сред младежта. Статиите, репортажите и изявленията на Дедеман намират широк отзвук и подкрепа в медиите и сред населението.Предложените тук стихове са от третат й книга, която е под печат.

Стихотворения:

Превод от турски: Кадрие Джесур

сряда, 24 септември 2008 г.

Очакват над 250 хил. души на изложба на Салвадор Дали в Истанбул

Експозицията е най-голямата, откривана някога извън родината на каталунския сюрреалист


Септември 2008

"Един сюрреалист в Истанбул: Салвадор Дали" се нарича изложбата, представяща великия испански художник, която бе открита за посетители в музея Сакъп Сабанджъ в Истанбул.

Франс прес отбелязва, че това е най-голямата, откривана някога извън родината му изложба на художника.

Снимки: ЕПА/БГНЕС

Изложени са 269 произведения на каталунския сюрреалист - 33 маслени платна, 113 рисунки и 123 графики, които ще останат в музея до 20 януари 2009 г.

Те включват от първите му работи - пейзажи на каталунското село в околностите на Фигерас, където той е роден през 1904 г. и където умира през 1989 г., до последните работи на артиста след 60 години творчество, посветени на неговите идоли - Веласкес и Микеланджело.

Представени са също много снимки, ръкописи и документи на художника, обявен преди четири години за най-екстравагантния човек във Франция.

За първи път могат да се видят илюстрации на Дали към "Дон Кихот" на Сервантес и "Божествена комедия" на Данте. В раздела "Дали и печатът" са включени вестникарски инфомации за големия художник.

На тържественото откриване на изложбата присъства турският президент Абдуллах Гюл. Гост на отриването бе бившият френски министър на външните работи Доменик дьо Вилпен.

Изложбата е спонсорирана от една от най-големите турски банки - Акбанк, която със серия културни прояви отбелязва 60-тата си годишнина.

Произведенията на Дали са изложени в музея Сакъп Сабанджъ, който бе открит през 2002 г. в сграда от времето на Османската империя на западния бряг на Босфора.

Музеят има амбицията да се превърне в международен център на изкуството. Една от последните изложби в центъра, посветена на друг испански художник - Пабло Пикасо, би всички рекорди в Турция, като бе посетена от около 250 хил. души.

Очаква се изложбата на Дали да я надмине по броя на посетителите.

През 2006 г. в музея имаше изложба на скулптори на Роден, а през тази година е изложена колекция на ислямското изкуство от парижкия Лувър.

Inform

събота, 20 септември 2008 г.

Да намериш себе си!

Ще ти разкажа за Аполон и за словата Gnoti Seavton (Познай себе си-надпис на храма на Аполон в Делфи.Според легендата когато мъдрецът Хилон попитал:"Кое е най-важно за хората?Делфийският оракул му отвърнал:"Познай себе си.")Също така ще ти разкажа за големия философ Сократ,който не можел да откъсне очите си оте тези две думи,когато един ден минал покрай храма на Аполон.Познай себе си-двете думи,които разкриват причината,поради която е била създадена цялата вселена.Първо бих искала да ти разкажа за розата близначка на Артемида,близначката,за която нито Артемида,нито Омир са знаели. Според легендата един ден Артемида научава от майка си,че има близначка,която е напълно различна от нея.Тя напуска дома си,за да я търси,прекосява океана и влиза в една розова градина,където е помолена да умре с неочаквана и сладка смърт.Преданието разказва,че за да намери своята близначка трябва да чува гласа на розите. След като прекарва известно време в градината Артемида се връща вкъщи и намира един ключ,който ще я отведе при нея.Тя страшно се радва,но и радостта и все още не е помрачена.Не спира да се пита:"Беше ли чуването на розите само мит?"Но след това си спомня какво и бил казал градинарят през първия ден в градината и сърцето и намира покой. "То (чуването на розите) е отпечатено в сърцето ти,рекъл градинарят.Сега може да не се вижда,но когато дойде подходящото време,ще се появи."

"Изгубената роза",Сердар Юзкан,старница 205

Orient Radio Bg - Bulgaria's Turkish radio !