Голяма изложба на Салвадор Дали се открива в Истанбул

Част от творбите се показват за първи път

Мащабна изложба на големия художник Салвадор Дали се открива в Истанбул, съобщи Франс прес. Това е най-голямата експозиция на сюрреалиста извън родината му и съдържа 269 произведения на художника, фотографии, филми, ръкописи. Фондация “Гала-Салвадор Дали”, е предоставила 33 картини, 113 рисунки, 111 гравюри и 12 литографии, които предстои да бъдат изложени до 20 януари 2009 г. в музея “Сакип Сабанчи”.

“За пръв път ще бъде възможно да се видят илюстрации от Дали на избрани страници от “Дон Кихот” и от “Божествена комедия” от Данте”, казва директорката на музея. “По особен начин пренесохме в Истанбул атмосферата на музея-театър, създаден от артиста във Фигерас и поддържан днес от неговата фондация”, посочи кураторката на експозицията Монце Агер Теиксидор. Сред изложените експонати са пейзажи на каталунското село в околностите на Фигерас, където той е роден през 1904 г. и където умира през 1989 г. - до последните работи на артиста след 60 години творчество, посветени на неговите идоли, Веласкес и Микеланджело. Експозицията включва и няколко рядко излагани негови творби.

Inform,петък, 19 септември 2008

Човек е там,където е сърцето му.

Имало в океана една вълна,която безгрижно се търкаляла и наслаждавала на топлината на слънцето и ласките на вятъра.Тя се усмихвала на всичко,което я заобикаляло,докато пътувала по своя дълъг път към брега.Тогава неочаквано забелязала,че вълните пред нея,една подир друга,се блъскат в огромните скали пред нея и се разбиват на пръски."О,Боже!-извикала вълната.-Краят ми ще бъде същият като техния!Скоро и аз ще се разбия и ще изчезна."Точно тогава друга вълна ,минаваща покрай нея,видяла паниката и и я попитала:"Какво става,скъпа?Защо си толкова тъжна?Виж колко е хубаво времето,наслаждавай се на топлината на слънцето,почувствай свежестта на вятъра..."Първата вълна отговорила:"Как,нима не виждаш?Погледни как тези вълни пред нас се разбиват жестоко в скалите.Виж ужасния начин,по който загиват и изчезват завинаги.И ние скоро ще се превърнем в нищо,също като тях.""О,но ти не разбираш-отвърнала другата вълна.-Ти не си просто вълна.Ти си част от океана."

"Изгубената роза"-Сердар Юзкан,сраница 83

Turkoman,17 септември 2008 г.

В Турция бе открит международен балетен конкурс

[Гети Имиджис]

10/09/2008

Балерини от цял свят се състезават в Турция.

Първият международен балетен конкурс в Турция бе открит в понеделник (8 септември) в Концертната зала „Джемал Решит Рей” в Истанбул. Състезават се танцьори от Турция, Съединените щати, Япония, Казахстан, България, Южна Корея, Швейцария, Русия, Молдова, Полша, Сърбия и Италия. За събота е насрочена церемония по награждаването и галапредставление.
Inform

Турският пианист и композитор Фазъл Сай получава наградата за 2008 година на музикалния фестивал в Бремен

14 септември 2008 | 12:30 | Агенция "Фокус"

Бремен/Истанбул. Световноизвестният турски пианист и композитор Фазъл Сай получава наградата за 2008 година на музикалния фестивал в Бремен, пише електронното издание на турския вестник “Милиет”. През месец декември Фазъл Сай ще предложи на своите почитатели нов албум със собствени композиции, озаглавен “Хиляда и една нощ в харема”, които ще бъдат издадени от френска и японска музикални компании. Сай ще получи наградата на специална церемония на 20 септември. Престижната награда на Бременския музикален фестивал е била давана на изтъкнати музиканти като Николаус Карнънкърт, Джон Елиът Гардинер, Марк Минковски. Според мотивите на журито произведенията, които представя Фазъл Сай на музикалния фестивал в Бремен от години насам, са не само произведения от миналите времена, а композиции, които хвърлят мост към съвременните музикални тенденции.

В Турция бе открита статуя на Марк Аврелий

2008 г.

Археолози откриха мраморна статуя на римския император Марк Аврелий в Турция.

Гигантската мраморна глава показва Марк Аврелий в младежките му години. [Археологически изследователски проект Сагаласос]

Група археолози откриха фрагменти от гигантска мраморна статуя на римския император Марк Аврелий в град Сагаласос, Турция. Между откритите части са главата, дясната ръка и долната част на краката. Аврелий е смятан за един от "петимата добри императори" в римската история. Археолозите съобщиха, че статуята се е намирала в най-голямата зала на римските бани в Сагаласос. Главата на статуята е много добре запазена и се смята за едно от най-добрите изображения на Марк Аврелий, намерени досега.

Inform

"Музей на невинността" и Орхан Памук

http://www.orhanpamuk.net

Турският писател Орхан Памук, Нобелов лауреат за литература за 2006 г., издаде последната си книга "Музей на невинността", съобщи АФП.

В нея се разказва за любовна история между богат мъж и бедна девойка на фона на Истанбул.

В произведението си турският романист, чиито книги са преведени на 40 езика, разказва за любовта между двамата чрез 30 г. от историята на Турция от 70-те години до наши дни.

"Музей на невинността" е моят най-нежен роман, който показва най-много търпение и зачитане към хората”, казва авторът в интервю за днешния брой на всекидневника "Сабах".

Според вестника за два дни след излизането на романа са продадени 100 000 екземпляра.

Петдесет и пет годишният Орхан Памук, автор на "Черната книга" и "Сняг", е човек, който често разбунва духовете в Турция.

Той е обвиняван, че опозорява турската национална идентичност, но не бе подведен под съдебна отговорност.

Inform,2008

Орхан Памук издаде нов роман

"Музей на невинността" третира темите за любовта и брака

“Музей на невинността” е новият роман на турския лауреат на Нобелова награда за литература Орхан Памук, съобщи “Ню Йорк Таймс”. Романът излезе в Турция , а до десетина дни предстои да бъде публикуван и на немски език. Изданието на английски се подготвя в момента.

В оригиналната си версия романът е 592 страници. Памук обяви окончателното приключване на новото си произведение още през май 2007 г. Тогава той го нарече “амбициозно” и поясни, че е работил над него десет години. Издателят на Орхан Памук Нихат Туна говори за три теми, които са преплетени в книгата, любов, брак и семейство.

“Музей на невинността” е моят най-нежен роман, който показва най-много търпение и зачитане към хората, казва авторът в интервю за турския ежедневник “Сабах”. Според вестника за два дни след излизането на романа са продадени 100 000 екземпляра. Произведенията на Орхан Памук – “Името ми е Червен”, “Бялата книга”, “Сняг”, “Истанбул” и др. – са преведени на повече от 40 езика в милионни тиражи. Той е популярен в целия свят, а в родината си е обект на преследвания на фундаменталистите. Памук се произнася срещу избиването на арменци в Османската империя по време на Първата световна война и е обвинен “в опозоряване на турската национална идентичност”.

Inform,неделя, 31 август 2008

Орхан Памук, който бе съден за обида на турската държава, вече ще се изучава

Орхан Памук, който бе съден за обида на турската държава, вече ще се изучава

В учебната програма по литература за 12 клас са включени романите "Нов живот" и "Безмълвната къща"

27.08.2008

Турският писател нобелист Орхан Памук, който бе съден за обида на собствената си държава, за пръв път през тази учебна година ще бъде изучаван в турските гимназии.

Решението е революционно, след като дълго време той бе преследван по обвинения за обида към "турската идентичност" заради твърденията му, че в Османската империя е имало арменски геноцид.

Писателят заяви, че по онова време са били избити 1 млн. арменци и 30 000 кюрди, но никой не смее да говори за това. През януари делото срещу него беше отменено.

След удостояването му с Нобелова награда за литература за 2006 г турското министерство на образованието обяви, че той ще бъде включен в учебните програми.

В учебниците по турски език и литература за 12 клас през учебната 2008-2009 г. фигурират две произведения на изтъкнатия писател. Едното е романът "Нов живот", издаден през 1995 г., който още тогава постигна рекорд по продажби. Другото е романът "Безмълвната къща".

Отделно е представен творчески портрет на писателя, негови мисли и възгледи за турската и световната литература.

Орхан Памук казва, че "не би искал да притеснява учениците, затова предпочита в учебниците да бъдат предложени занимателните текстове от романите му".

54-годишният писател (OrhanPamuk.net) е сред най-талантливите от своето поколение. Постмодерните му романи съчетават традициите на европейската литература и османската изящна словесност.

Той се радва на огромен успех. Продажбите на книгите му, преведени на над 60 езика, вкл. на български, се измерват в милиони, и то не само в Турция. Носител е на редица престижни турски и международни литературни награди.

През 2006 г.сп. "Тайм" го нареди сред 100-те най-влиятелни личности в света. През 2005 г. германските книгоиздатели му присъдиха престижната награда за мир.

Inform,27.08.08

Пазят от терористи Орхан Памук

Залцбург
Нели Карагьозова
Носителят на Нобелова награда за литература Орхан Памук се очаква да пристигне на фестивала в Залцбург днес вечерта или най-късно утре при засилени мерки за сигурност. Топписателят е официален гост на най-престижния културен форум в Европа заедно с българския си колега Димитър Динев. Двамата тази година са избраните творци, поканени да участват със свои литературни творби на прочутия фест. Те са единствените настанени в изключително красивия замък Леополдскрон, на 15 минути път с кола от центъра на града. До днес Динев бе единственият обитател на двореца, който по традиция приютява по време на фестивала в Залцбург само най-престижните гостуващи автори. Засилена охрана проверяваше вчера сутринта сигурността на замъка, чиито метални врати не пропускат и пиле да прехвръкне. "До вчера тук беше много спокойно, но от днес вече се усеща присъствието на бодигардове", заяви пред "Стандарт" Динев. Полицаи с кучета проверявали всички стаи на историческата сграда. В Залцбург предполагат, че предохранителните мерки са свързани с пристигането на Орхан Памук. Авторът се ползва, както със световна слава, така и с неодобрение от страна на турски фундаменталисти заради съдържанието на някои от произведенията си и политическата си ангажираност. След бомбените атентати в Турция Памук вече е най-очакваната личност в Залцбург. Журналисти от цял свят очакват той да направи официално изявление при пристигането си. Но по всяка вероятност ще останат разочаровани. Днес от пресщаба на фестивала стана ясно, че авторът е отменил официално обявената си пресконференция за 4 август. Писателят ще представи в Залцбург три свои творби и се очаква да остане до 10 август.
Орхан Памук ще бъде настанен в съседен на Динев апартамент на третия етаж на двореца Леополдскрон, в който всяка година се провежда официалното парти по случай откриването на фестивала. Замъкът е неразривно свързан със събитието, тъй като е бил собственост на Макс Райнхард, един от основателите на "Залцбургфестшпиле". Днес той принадлежи на американска организация, която е сътрудник на феста. От двореца се открива фантастична гледка към езерото Леополдскроне Вайхер. На приземния етаж се намират дневната и трапезарията, а на втория - огромна библиотека с безценни книги и зали за срещи в стил барок. Замъкът е обзаведен в бароков стил и старинни мебели, които са изцяло на разположение на гостите му. По принцип, извън времето на фестивала в Залцбург, той е използван за срещи на политици от високите етажи на властта и за топсеминари. Само избрани личности обаче могат да пренощуват в него. Останалите използват залите за срещи, но биват настанявани в съседния "Майерхоф".

Inform,30.07.08

Istanbul 2010

Частни фирми ще поддържат и управляват финансово музеите в Турция

14 юли 2008 | 15:33 | Агенция "Фокус"

Анкара. Министерството на културата и туризма в Турция ще предостави на частни фирми поддържането и финансовото управление на музеите, пише турският вестник “Заман”. Частните фирми ще събират входните такси в музеите. Тази стъпка следва предоставянето на дейността на кафетата и магазинчетата за сувенири край музеите на частни фирми. Подготвяният проект предвижда специалистите и археолозите, които работят в музеите, да останат на работа там, но работодателят да може да уволнява и назначава служители.

ИЗКУСТВОТО КАТО ПОЛЕМИКА

[Още снимки]

Изключително популярните в Европа турски карикатуристи Мухиттин Кьороглу и Бурханедин Ардагил от Истанбул гостуват в Артгалерията в Кърджали с общо 59 работи. Изложбата се открива на 23 май от 18.00 ч. Голяма част от представените карикатури са цветни – изпълнени с нов вид графични и визуални техники, подходящи за представяне в съвременното медийно пространство, лесни за превръщане в плакати, диплянки и друг вид рекламни материали. И двамата художници са носители на награди от почти всички европейски столици и са публикувани в най-големите световни печатни медии.

Често работят в тандем, като прилагат „двойно гледане” към една и съща тема и осъществяват по този начин забавна полемика по въпроси на глобалното затопляне, световната политика, спорта, модерната битка за сфери на влияние и типологията на политическите лидери. В изложбата са представени портрети-шаржове на Маргарет Тачър, Тодор Живков, Осама бен Ладен, Чарли Чаплин и др.

Бурханедин Ардагил е роден в Кърджали и е работил тук като художник до 1989 г. Той оставя за фонда на Артгалерията 33 от своите творби, като предвижда да направи още една самостоятелна презентация за Деня на Кърджали, съпроводена с дарение за града през октомври тази година. Настоящото дарение ще бъде съхранявано в Арткъщата в с. Дъждовница, за да бъде достъпно за чуждестранни гости и млади творци.

Inform,май 2008

ПИСАТЕЛЯТ ХАЛИД АЛИОСМАН ДААЛЪ-УДОСТОЕН СЪС ЗВАНИЕТО „ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА АРДИНО”

На вчерашното заседание на общинския съвет в Ардино съветниците единодушно гласуваха предложението, направено от кмета на общината Ресми Мурад, писателят Халид Алиосман Даалъ да бъде удостоен със званието „Почетен гражданин на Ардино”. Той е роден на 20 май 1932 г. в Правдолюб, пейзажно селце близо до Ардино. От 1954 г. Даалъ живее и работи в София. Близо половин век от живота си той посвещава на активна журналистическа дейност в различни национални медии. Изявеният земляк на ардинци е един от създателите и главен редактор на в. „Права и свободи”, „Заман - България”. Халид Алиосман Даалъ е автор на три сборника с разкази, два романа, две повести и публицистична книга. Превел е от български на турски език творби на Йордан Йовков, Ивайло Петров, Антон Дончев и други. Писателят Халид Алиосман Даалъ е първият носител на общественото звание „Почетен гражданин на Ардино”.

Inform,май 2008

Йълдъз Ибрахимова, певица:Войните винаги се разпалват от шепа хора

Избрах джаза заради свободата

Визитка

Йълдъз Ибрахимова е родена на 8 април 1952 г. в Силистра
Учила е в Музикалното училище в София, свири на пиано
Завършва Теоретичния факултет на Музикалната академия в София, специалност оперно пеене
Дебютира на джаз сцената през 1975 г.
През 1993 г. се омъжва за турския политик от български произход Али Динчер, бивш кмет на Анкара. Имат дъщеря Суна
Има издадени 16 албума

СНИМКА: Ека

- Г-жо Ибрахимова, вие бяхте специален гост на Концерта на етносите в Музикалния театър преди дни. Какво е впечатлението ви от него?
- За мен беше любопитно, че не само традиционните етноси, а и преселилите се в България в по-ново време, като например афганистанците, имаха възможност да представят своята музикална и танцова култура. Това е добра идея, защото колкото повече се опознаваме, толкова повече възприемаме различното у другия. С организаторите имаме идея да превърнем тази инициатива във фестивал.
- Музиката ли е един от най-преките начини да стигнем до другия?
- Да, защото тя действа на емоциите. Изкуството е мостът, чрез който директно мога да стигна до човека, различен от мен. Приемането на различното ни дава огромно богатство. Светът е прекрасен, защото е толкова шарен и цветен. В разнообразната култура е богатството на една страна. Аз имам шанса да съм родена в България, а моите родители да са български турци. Да имам такава професия, която ми позволява да опозная толкова различни култури. Виждам колко прилики имаме, които трябва да ни сближат. И колко различия, което е нашето богатство.
- Мит ли е прословутата българска толерантност?
- Нямам статистически данни, затова мога да говоря само от лични наблюдения. Имам много приятели още от детството - българи, с които се виждаме често, като си идвам в България. Знам, че винаги мога да разчитам на тях.
- Вие сте преживели смяната на имената на турците. Приятелствата ви издържаха ли това изпитание?
- Смяната на имената беше труден период за мен. Приятелите ми изцяло ме подкрепиха и показваха своето недоволство към правителството, което го направи. Наричайки ме с моето име Йълдъз, те поемаха риска да бъдат наказани.
- У нас вие сте представител на турския етнос, а в Турция сте българка…
- Там ме приеха много радушно. Казват, че са благодарни на моя съпруг Али Динчер, че ме е довел в Турция. Приемат ме съвсем свойски. Много са толерантни.
В Турция има страшно много етноси. Чела съм, че се говори на 24 езика. Османската империя е обхващала огромна територия с най-различни народи. След като тя се разпада, част от тези етноси се преселват на територията на днешна Турция. Прадедите на моите приятели са дошли от Черкезия, Чечения, Босна и Херцеговина, от Албания, от къде ли не. Картината в Турция е много пъстра. Има много синеоки и руси хора, други са съвсем различни - мургави, матови или азиатски тип.
- Някои смятат, че независимо Косово е потенциална опасност за мира на Балканите. Вие как мислите?
- Била съм в Косово, имах концерт в Прищина. Бях непосредствено преди и по време на войната. Фронтът бе на 40 км, даже трябваше да пътувам през Будапеща. Направи ми впечатление, че имаше много млади хора, с хубава външност. Разговарях с някои от тях, видях различна част от Сърбия. Говореща на друг език.
За съжаление войните винаги се разпалват отвън заради интереса на шепа хора. И умират толкова много невинни. Историята също е категорична за това. Ако оставят хората да живеят мирно, по съседски, те няма да имат проблеми, просто няма за какво да враждуват.
- Вие се връщате периодично в България. Как се промени страната ни за изминалите 19 години?
- Първото нещо, което виждате, щом стъпите в България, е летището - модерна сграда, построена в крак с времето. Хора от различни националности. Явно страната се отваря към света.
Но когато излезете от летището и тръгнете по този мост, се връщате веднага в старото време. Да, връзка с миналото трябва да има, но да се съхранява най-ценното. Останалото, което не върши работа, да се промени.
Що се отнася до хората, забелязвам колко са забързани. Правят впечатления и задръстванията. Същото е в Истанбул и в някои квартали на Анкара. Въпросът не е само до колите, а че губим много ценно време и дишаме страшно мръсен въздух. Хората стават все по-нервни, защото все повече се отдалечаваме от природата.
- Дъщеря ви Суна вече се изявява на сцената. Имате ли общи проекти с нея?
- Вече имаме съвместни 14 концерта на детски песнички. Направихме албум, който е истински семеен проект, защото той бе спонсориран от нашия баща. В него участваха майка ми, племенничката ми, брат ми снимаше. Албумът излезе и на български език. Суна много обича да се изявява на сцената. Свири на пиано и през февруари спечели специалната награда на журито за класическа музика. Участва и в телевизионно предаване за култура. Много слушаме музика, ходим на концерти и опера.
- Тя стана вече на 11 години. Къде виждате перспектива за нея - в България или Турция?
- Насочвам я меко, без да й оказвам натиск, без да я рамкирам. Когато стане по-голяма, ще я оставя да направи сама своя избор. Преподавам в два университета и виждам как много талантливи студенти под натиска на родителите си отиват в съвсем друг сектор, където не им е по сърце. Когато човек сам избира професията си и го направи с желание и обич, след това е склонен да се нагърби с всичките плюсове и минуси, които тя носи.
- Суна говори ли български език?
- Да, разбира се. Тя цялото лято си е в България, има много приятелчета. Така че тук се чувства в свои води. Когато не иска някой да я разбере, ми говори на български език.
- Вие пеете на турски, цигански и еврейски език. Как си намирате песните?
- Слушам дискове, мои приятели ми помагат. Проф. Кауфман - един от най-известните познавачи на българската народна музика, разработи специално за моя глас две еврейски песни. Разучих ги и едната от тях изпях по време на моя гастрол в Израел. Публиката беше много учудена откъде я знам.
Имам приятели арменци в София, които ще ми дадат арменски песни.
Цигански романси пея от много отдавна. Покойният Евгений Комаров - един от най-добрите познавачи на руския цигански романс, ми подари много ценни ноти от неговия архив. Дори исках да вземам уроци при него. Но след като ме чу, той каза: "Ти нямаш нужда от уроци. Родена си да пееш тези песни." Тогава бях в началото на кариерата си, току-що бях завършила консерваторията и той ми предложи участие в големия спектакъл на Народния театър "Унижените и оскърбените", постановка на проф. Филип Филипов. Там изпълнявах цигански романси. Спектакълът беше много пищен, играеше се при препълнени зали цели пет сезона.
Този период беше много полезен за мен, както и работата ми с българските актьори. Той ми помогна да опозная сцената. По-късно Евгений Комаров ми предложи да ме изпрати в Париж или в Лос Анджелис, където имали нужда точно от такъв глас като моя. "Ти може да печелиш много повече пари от цигански романси, отколкото от джаза", увещаваше ме той. Но аз не поех по този път.
- Сега не съжалявате ли?
- Не, защото в музикалното училище, а после и в консерваторията винаги бях колоратурен сопран. В операта влизате в едно рамкирано амплоа и цял живот трябваше да пея или сопран, или мецосопран. За алт почти няма роли. Аз никога нямаше да мога да използвам целия си диапазон. Класическата музика дава много добра основа, имах шанса да уча при прекрасни професори, по чиито учебници студентите учат и в Турция. Но онова, което ме накара да направя избора си в полза на джаза, е свободата, която той ми дава. Възможността да импровизираш, да съчетаваш различни видове музика.
- Продължавате ли да се притеснявате, когато излизате на сцена? Имате ли си специални ритуали или талисмани?
- Не, не се притеснявам, нямам никакви талисмани. На сцената се чувствам по-свободна отколкото в реалния живот. Там се чувствам точно в свои води. Изливам цялата си енергия. На сцената за мен е някакъв изключително свободен свят, в който няма граници. Изпадам в някаква безтегловност, излитам в космоса.
- Обиколили сте почти целия свят, в коя държава бихте искали да живеете?
- Много ме впечатли Мексико, където имах голямо 20-дневно турне. Там публиката е много емоционална, те са много сърдечни хора. В Мексико видях как съвременният свят е свързан с миналото. Индианците са оставили ценности, които не са разрушени. А и самите индианци ги виждаш навсякъде.
В Япония виждаш как светът е отишъл в ХХІІ век. Едва ли има по-любезни хора от японците, които да се отнасят с по-голямо уважение към другия. Но при тях има сдържаност, респект за разлика от мексиканците.
- Преживели сте много неща, изкушавате ли се да опишете живота си в книга?
- Имала съм няколко предложения да опишат живота ми в книга. Все отговарях, че не съм достигнала възрастта, в която се пишат мемоари. Преживяла съм много радости и много скръб. Човек дори и от негативното си взема поука. Поглежда на живота през друг ъгъл. Вижда колко е ценен, колко бързо изтича. Както се казва, като вода между пръстите.
Имала съм този огромен шанс, макар и за краткия период от 15 години, да имам прекрасен човек до себе си. Нашето съжителство беше прекрасно, имах огромен шанс с този човек. Взаимно разбирателство, взаимна обич, която ставаше все по-голяма. Имаме толкова прекрасно дете. Може би наистина ще напиша някога мемоари.

Eurovision-Turkey