Имало в океана една вълна,която безгрижно се търкаляла и наслаждавала на топлината на слънцето и ласките на вятъра.Тя се усмихвала на всичко,което я заобикаляло,докато пътувала по своя дълъг път към брега.Тогава неочаквано забелязала,че вълните пред нея,една подир друга,се блъскат в огромните скали пред нея и се разбиват на пръски."О,Боже!-извикала вълната.-Краят ми ще бъде същият като техния!Скоро и аз ще се разбия и ще изчезна."Точно тогава друга вълна ,минаваща покрай нея,видяла паниката и и я попитала:"Какво става,скъпа?Защо си толкова тъжна?Виж колко е хубаво времето,наслаждавай се на топлината на слънцето,почувствай свежестта на вятъра..."Първата вълна отговорила:"Как,нима не виждаш?Погледни как тези вълни пред нас се разбиват жестоко в скалите.Виж ужасния начин,по който загиват и изчезват завинаги.И ние скоро ще се превърнем в нищо,също като тях.""О,но ти не разбираш-отвърнала другата вълна.-Ти не си просто вълна.Ти си част от океана."
"Изгубената роза"-Сердар Юзкан,сраница 83
Turkoman,17 септември 2008 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар