Поезия

Силвия Чолева

(пр. Хюсеин Мевсим)

ПЪТУВАНЕ

Къде е Индия, къде е?
Онази бременна, която носи хляб,
дали тя знае пътя?
Пеша, с кола или на кон да тръгна за натам?
Разбягва се пейзажът -
такава постна равнина - къде да се опреш?
Все тичаш, бързаш да опиташ
подправките и камъните, музиката,
прозрачните воали по бедрата - всичко,
което змията или дракон би прошепнал.
Къде са кравите,
водите на Реката,
къде е Владетеля на пустотата?
Къде е хлябът - ужасен глад е тука.
Засищат ли зрънцата от ориз
на пътника стомаха изчовъркан?
Стоя си върху стола и повръщам
думи.
***
YOLCULUK

Hindistan nerede, nasıl gidilir oraya?
Ekmek götüren o hamile kadın
yolu biliyor mu acaba?
Yaya mı, yoksa araba ve atla mı çıksam yola?
Manzara dağılıyor -
o denli yavan bir ova ki, nereye dayansam?
Hep koşuyorsun, baharat ve taşları,
müziği, baldırlardaki saydam tülleri -
yılan veya ejderhanın fısıldayabileceği her şeyi
denemeye acele ediyorsun.
İnekler nerede,
ya Nehrin suları,
Boşluğun Hükümdarı nerede?
Ekmek nerede - burada açlık kol geziyor.
Pirinç taneleri yolcunun
kazınmış midesini doyuruyor mu?
Sandalyede oturuyor
ve sözcükleri kusuyorum.