Антон Баев:Няма по-голям храм от паметта

- Разкажи ни за Хюсеин Мевсим от Анкарския университет. Научих името му от участието ти в поетичния фестивал "Шииристанбул" в Бейоглу (Пера), където твоите стихове са имали голям успех.

- Това е най-прекрасният литератор, когото познавам: в смисъл на перфекционист и като изследовател на българската литература, и като преводач на наши автори в Турция. Бяхме състуденти в едно време на атентати, заради сменените имена на българските турци. Който казва, че в България е нямало тероризъм, лъже. Който вдига паметници и чешми, е опериран от човешко чувство. Няма да разказвам за драмата на Хюсеин, защото то е драма на всички наши турци. Аз така ги наричам - нашите турци. Обаче още по-голямата - истинската драма - са обезлюдените райони, където те живяха, разрушените им къщи, буренясалите ниви. Това е раната България, която не е описана в роман. Имам няколко неща в "Белезите", но то е фрагментарно. Впрочем Хюсеин ми даде идеята за романа, след като прочел няколко от "вестникарските" есета в "Марица". Разбира се, останал изумен от ръкописа, в който видял герой, сюжет и разните му там обрати. Понеже много се пъчим, че сме къде-къде пред Турция, ето ви един скромен литературцентристски пример. Един от техните водещи поети (не бях му чувал името, а и досега не го познавам) - Атаол Бехрамоглу, прочел цикъл мои стихове в тяхна литературна притурка. И - я познай! - седнал и написал ей такава рецензия (похвална), която - пак познай! - отпечатват цялата в "Джумхуриет". Как ти се струва това да стане тук! А пък Дойче веле още в деня на излизане на стиховете пуска обширна информация. Аз научих от Дойче веле. Нашето културно аташе нито го познавам, нито ме познава, и сигурно не чете кои българи къде ги печатат в Турция. На фестивала в Истанбул дойде венецуелският посланик да поздрави поета от неговата си страна. Нашите не пратиха дори шофьора на легацията. А нивото беше високо, Турция вече чакаше първия си нобелист, та организаторите бяха поканили самият Адонис да участва. Той със сигурност е в тройката поети на Изтока, живее в Париж. Има една прекрасна жена и преводачка на българска литература в Истанбул - Кадрие Джесур. Двамата с Хюсеин вършат повече работа от всичките ни платени културни пратеници. Макар Хюсеин да казва, че "Белези от българин" е книга за балканеца изобщо, тя си е за Спас Господов, баш за нас си е, макар да съм сигурен, че тук няма кой да те похвали за такова четиво. Но и лобут не можеш да отнесеш. Ето това е литературна България.

Inform