литературен център Турски

Фазъл Хюсню Дааларджа

(1914)

Роден е в Истанбул. Завършва първоначално военния лицей „Кулели“, а по-късно – Висшето военно училище. След 15-годишна военна служба на различни места в Източен и Среден Анадол, а също и в Тракия, се оттегля от войската. В периода 1952–1960 г. работи като инспектор в Министерството на труда, занимава се с издателска дейност, като основава свое собствено издателство „Китап“. Списва и месечното списание „Турски език“. Първото си стихотворение „Животът, който се бави“ публикува в списание „Истанбул“ през 1933 г., още като курсант последна година във Военния лицей. Първата му книга „Светът, нарисуван във въздуха“, излиза през 1935 г., в деня на произвеждането му в офицерски чин при завършване на академията. Тя е в духа на римуваната народна ашъкска поезия. След излизането на втората му книга „Детето и Аллах“ (1940) става един от най-интересните, влиятелни и силни поети от републиканския период, който винаги е бил в центъра на литературните процеси. След периода на Танзимата той е най-продуктивният турски поет. В стиховете му са претворени художествено пещерният човек и съвременникът от модерната епоха, вътрешният и външният свят на човека, сънародниците му и гражданите на света, многопластовото поведение и душевни конфликти на героите. И всичко това е предадено със силата на самобитна фантазия и символика. През 1970 г. книгите му вече са тридесет и четири и сред тях се открояват „Детето и Аллах“, „Още“, „Епопеята на Чакър“, „Майка-земя“, „Асу“, „Да бъдеш турчин“, „Хайде“ и др. Като се оставят настрана кратките прозаични видове под формата на афоризми, публикувани в списанията „Сьозджю“ и „Ватан“ (1960–1962), пише единствено поезия, публикувана в почти всички литературни списания на Турция. Носител е на множество национални и международни награди: за стихосбирката „Асу“ печели наградата за поезия „Йедитепе“ през 1956 г., с „Луда буболечка“ – наградата за поезия на Института за турски език през 1958 г.; Международният поетичен форум в Питсбърг го премира като най-добър турски поет през 1967 г., на 13-ия поетичен фестивал в Струга го удостояват с наградата „Златен венец“. През 1974 г. е избран за творец на годината от списание „Милиет санат“.
***
НА ЖИВОТНИТЕ Е ПОВЕЛИТЕЛКА НОЩТА

Превод от турски:
Жана Желязкова

На животните е повелителка нощта,
пухена и непрогледна.
Като че самка, в мене смелост вдъхва тя,
щом за любимата помисля, ненагледна.

Път сторва на легендите красиви
унесена във сънища кръвта
и спомените втурват се със устрем, диви,
от планините, в свойта голота.

Изпълнили сме тез тръстики
задружно – вълци, птици.
И за любов, и за наслада жадна в мрака
на зъбите ми бляска белотата.
***
HAYVANLARIN PADİŞAHI GECEDİR
Hayvanların padişahı gecedir,
Simsiyah tüylü gece.
Dişi bir hayvan gibi bana cesaret verir,
Yarimi düşündükçe.

Yol açar, muhteşem efsanelere,
Rüya içinde kan.
Vahşî hatıralar hücum eder,
Çırılçıplak, dağlarından.

Doldurmuşuz, kurtlar, kuşlar,
Bir muhabbet deminde, sazlığı.
Aşk ve lezzet üzre parlıyor,
Dişlerimin beyazlığı.