литературен център Турски

Ахмед Хамди Танпънар

(1901 – 1962)

Завършва Литературния факултет на Истанбулския университет (1923). Преподава в различни гимназии и висши училища. През 1939 г. е назначен за професор по Нова турска литература в Истанбулския университет. От 1942 до 1946 г. е народен представител, впоследствие – инспектор в Министерството на националното образование, след което отново се връща към преподавателската си работа. Започва да публикува стихове през 1920 г. От шейсетте му стихотворения само трийсет и седем са включени в сборника „Стихотворения“ (1961). Поезията му е образна и има музикално звучене. Времето е една от главните теми в разказите и романите му. Те носят белега на психологизма и интерес към подсъзнателното. Автор е на сборниците с разкази „Сънищата на Абдулах ефенди“ (1943), „Летен дъжд“ (1955), „Разкази“ (1983) и на романите „Покой“ (1949), „Институт за сверка на часовниците“ (1962), „Тези, които са извън сцената“ (1973), „Жена на месеца“ (1987) и др. Автор е на сборници с очерци и една монография „История на турската литература от ХІХ век“.
***
СТИХОТВОРЕНИЕ

Превод от турски:
Жана Желязкова

Златисто жито на нашите мечти,
теб сеем, тебе жънем в своите гърди,
братя са ти болките, утехата е твоя дъщеря,
с блясъка си пищен изпълваш ти нощта.

Извори вълшебни в градината на тишината –
звезди от край до край обсипват тъмнината,
в далечните страни ликува вечна пролет,
безспир е утрешният ден във полет.

В нас – необятът на бушуващо море,
съдбата гледа ни с усмихнато лице,
във златната градина на звездите
до твойта вечност ний опряхме колене.
***
ŞİİR

Sarışın buğdayı rüyâlarımızın,
Seni bağrımızda eker, biçeriz,
Acılar kardeşin, teselli kızın,
Zengin parıltınla dolar gecemiz.

Sükûtun bahçesi tılsım ve pınar
Yıldızdan cümlesi karanlıkların;
İklimler dışında ezelî bahar,
Mevsimler içinde tükenmez yarın.

İçimizde sonsuz çalkalanan deniz,
Gülümseyen yüzü kaderin bize,
Yıldızların altın bahçesindeyiz,
Ebediyetinle geldik dizdize.
***
ПРОБУЖДАНЕ

Превод от турски:
Жана Желязкова

Тази вечер. На живота този час уединен.
Зад далечни кипариси е денят във плен.
Тази пролетна градина, цяла в слънчеви лъчи,
и водата – ту отблизо, ту отдалече ромоли.
На вейка славей лее страстна песен
над пламъка на розата надвесен.
***
UYANMA

Bu akşam, bu tenha saati ömrün,
Uzak servilerin arkasında gün.

Bu güneş döşenmiş bahar bahçesi,
Suyun uzaklaşan, yaklaşan sesi.

Ve yanık türküsü dalda bülbülün
Ateşten çemberi üstünde gülün.
***
ЧЕРНИТЕ КОНЕ

Превод от турски:
Жана Желязкова

В косите твои – на нощ вятърът студен,
хоризонта ще затулиш някой ден
и ще зачакаш в кътчето си тих и уморен
на пътя сетен черните коне.

Недоловимо ще си промълвиш:
от кръговрата на живота все пак се спасих.
***
SİYAH ATLAR

Saçında gecenin soğuk rüzgârı
Bir gün kapatırsın bu ufukları
Beklersin köşende sessiz ve yorgun
Siyah atlarını son yolculuğun.

Ve dersin yavaşça kendi kendine:
Ömrün çemberinden kurtuldum yine.
***
СПОМЕН

Превод от турски:
Жана Желязкова

Гореща и вълшебна като нощта,
красива, истинска ти бе като съня.
Един до друг лежахме през деня
в градината връз мократа трева.

В порой изсипваха се на живота във нощта
от твойте шепи мир и светлина.
Надничаща през клоните луна
споделяхме като от приказка плода.
***
HATIRLAMA

Sen akşam kadar büyülü, sıcak,
Rüyâların kadar sade, güzeldin,
Başbaşa uzandık günlerce ıslak
Çimenlerinde yaz bahçelerinin.

Ömrün gecesinde sükûn, aydınlık
Boşanan bir seldi avuçlarından,
Bir masal meyvası gibi paylaştık
Mehtabı kırılmış dal uçlarından.