литературен център Турски

Ахмед Хашим

(1884 – 1933)

През 1896 г. пристига в Истанбул от Багдад. Учи в лицея „Галатасарай“ (1897–1907). След като го завършва, става чиновник в Управлението на държавния монопол върху тютюна и успоредно с това учи право. После се отказва от правото и работи като учител по френски език в Измир (1908–1911). Впоследствие преподава в Академията за изящни изкуства, Военната академия и различни училища. Към поезията го подтиква учителят му по литература в лицея „Галатасарай“ Ахмед Хикмет Мюфтюоглу. Първото си стихотворение публикува през 1901 г. Докато учителства в Измир, се присъединява към литературното общество „Феджриати“ (1909). След неговото разпадане публикува стихове в списания като „Дергях“ (1921–1922), „Йени меджмуа“ (1923). Поетичният му език е опростен и понятен, с което поставя своя самобитен отпечатък върху поезията на ХХ век. Използва старото класическо стихосложение, разработва темите за любовта и за природата; в съответствие с разбиранията на символизма придава голямо значение на фантазията и музиката, използва въздействието на хармонията, пречупва през собствена призма наблюденията си върху външния свят, като ги преосмисля и естетизира. Има две поетични сбирки „Езерни часове“ (1921) и „Фиала“ (1926). Публикува своите разговори и беседи в книгите „Според нас“ (1926) и „Дом за самотни щъркели“ (1928). Пътеписите му са събрани в книгата „Пътепис за Франкфурт“ (1933).
***
ЕСЕН

Превод от турски:
Жана Желязкова

Отсам поточе, а оттам – градина,
ела любима, да легнем на земята двамина.
Рубинена водата е от есента,
която ни потапя на мислите в света.
***
SONBAHAR

Bir taraf bahçe, bir tarafta dere,
Gel uzan sevgilim benimle yere;
Suyu yakuta döndüren bu hazan,
Bizi gark eyliyor düşüncelere...
***
СЛАВЕЙ

Превод от турски:
Жана Желязкова

На тъжна есен във зората,
ти, славей, криеш се, а ползата – каква,
щом във градината на нашите сърца
издъхна розата, от теб възпята.
Сега във въздуха се носи тя
на изгрев слънце в друга светлина.
***
BÜLBÜL

Bir gamlı hazânın seherinde,
İsrâre ne hâcet yine bülbül?
Bil kalbimizin bahçelerinde,
Cân verdi senin söylediğin gül!

Savrulmada gül şimdi havâda,
Gün doğmada bir başka ziyâda.
***
КАРАМФИЛ

Превод от турски:
Жана Желязкова

Връз устните на моята любима
е карамфилът огнена искра –
по болката душата го разбра.

От знойния му аромат ранени,
дъжд сипе се от пеперуди обгорени.
Кръжи около него моето сърце –
кат пеперуда нощна, пърхаща с криле.
***
KARANFİL

Yarin dudağında getirilmiş
Bir katre alevdir bu karanfil,
ruhum acısından bunu bildi!

Düştükçe vurulmuş gibi, yer yer,
Kızgın kokusundan kelebekler,
Gönlüm ona pervane kesildi.